P54JRRDJ4T45

P54JRRDJ4T45

USB Print Server за принтери Hewlett-Packard

Даден принтер, притежаващ RJ45 интерфейс за връзка към Ethernet мрежа и USB порт за връзка към компютър, трябва да се свърже към две отделни локални мрежи. Първоначалната идея достига реализация чрез използването на USB Print Server, който да има връзка към втората ЛАН, да приема заявки от нея и да ги пуска през USB порта на принтера.

Намирането на подходящ USB Print Server изглежда обречено след като представители на два от оторизираните вносители на съответната марка принтери твърдят, че това е възможно единствено с Print сърверите на съответния производител, които скромно достигат цени над 400 евро. Тези сървери ги няма на склад. Доставката им ще отнеме един месец и е само с поръчка. И като за капак - никой не може да гарантира, че ще сработят.

Обмисляйки други варианти, за заобикаляне на проблема с двете мрежи, аз все пак решавам да пробвам най-евтиния възможен принт сървер на roline.

Всеки, за себе си, може да прецени колко приемлив е резултатът:

• печатът работи (цветно, черно-бяло, двустранно)
  
• принт сърверът забива след (инцидентен) опит за смяна на паролата му с такава на кирилица. Забиването му не компрометира работата на принтера и той разпечатва заявки изпратени през LAN порта му.
• обслужването на заявки за печат с големина над 30Мб става доста бавно, което ме навежда на мисълта, че буферът на принт сървера е твърде малък и определено спъва и ограничава производителността на принтерите със стотици мегабайти памет.
• при целенасочена проба за печат на голям брой страници от две работни станции, втората по време, след около 30сек. изкарва предупреждение, защото не може да започне предаване на данните си, заради това, че принт сърверът е зает с обслужването на първата заявка. След приключване на работата на първата станция, без човешка интервенция, втората станция започва печат.

Ето и няколко screenshot-а:

---

Като за финал възникват няколко въпроса. Кога ще мога да разчитам на честност и компетентност у търговските представители по фирмите, които не ме познават и не са ми лични приятели? Кога ще има такива, които да ми предлагат решения, а не просто "сирене на килограм". Кога ще ми казват - това работи, защото сме го тествали, а това - не знам, защото не сме. Кога търговския представител ще чете резюмета и ще си прави труда да ги запомни и разбира. Кога консултантите в Германос и Джеф ще си заслужат името на длъжността и ще разбират от мобилни апарати повече от мен? Какво му има на този сегмент? Дневния му стокооборот е малък ли? Носи малко печалба ли? Или просто търсенето е огромно. До кога един продукт като HP Jetdirect 175x Print Server ще струва 129 долара извън България, а тук някой си Генчо от фирмата Х ще ми го предлага за 200 евро?

Как да пишем имейл

Несъмнено, драги Интернет потребители, електронната поща е част от живота ни. Използваме я ежедневно. И несъмнено, много често допускаме определени грешки при писането на електронни писма. Понякога те, грешките, може да създадат неразбирателство, да навредят на имиджа ни или тотално да попречат на работата ни. Ето един доста подробен списък на детайлите, които човек трябва да следи и някои правила, които да спазва!

1. Името ни

Всяко изпратено писмо, заминава към получателя си, носейки информация за името на подателя и неговия електронен (имейл) адрес. Логично, нали!

Адресът не може да се променя, но името се избира от подателя и се настройва локално за всеки имейл клиент. На прост език това означава, че ако ползвате Outlook в офиса си и Thunderbird удома, то и на двете места вие саморъчно трябва да напишете името си в настройките, така както искате то да излиза пред очите на получателя на писмата Ви. Това се прави еднократно при първоначалната настройка на имейл програмата Ви, като разбира се, винаги може да се променя. Уеб базираните електронни пощи като abv.bg, yahoo.com, gmail.com също изискват такава настройка.

Основния пропуск на потребителите е да не напишат име или да напишат името си с малки букви. Липсата на име понякога затормозява преглеждането на писмата, а малките и големите букви са част от правилата за правопис.

Ето пример, в който се виждат две получени писма. Подателят най-вероятно е един и същ, но името му е изписано по различен начин. Кое от двете изглежда по-добре?

2. Темата

Темата (Subject) на писмото има за цел да подскаже на получателя за какво точно става дума в полученото писмо. И ако това ви се струва банално и ненужно, то представете си какво ще се случи ако се наложи да търсите измежду стотици писма без тема, точно онова, което ви прати колегата ви малко преди да завършите онзи тежък проект в края на миналия месец.

За това! Темата е важна. Не, не, тя е много важна! Слагайте я! Помага за търсене и филтриране. Помага дори да се сетят за вас, когато забравилият случайно си погледне писмата в пощата. И накрая, помага и когато си чистите пощата, за да избирате ненужните писма без да ги отваряте.

Обаче! За всичко това е нужно темата да бъде говоряща, кратка и смислена. "hi pesho" не е добра тема, нито "офертата дето говорихме", нито "писмо от роси", докато "Доклад за проект Х, версия 1" или "Разширена оферта за достъп до Интернет от фирма Х" е нещо далеч по-ясно.

3. Получателят

Дааа... адресът на получателя! Е, без него не може. За това внимавайте! Няма разлика между малки и големи букви в изписването на имейл адресите! Повтарям! НЯМА разлика между малки и големи букви в изписването на e-mail адресите! Единствената цел, с която това се прави е за по-добра четимост и яснота.

IvanIvanov@example.com е равносилно на ivaniVANov@exmaple.com и на ivanivanov@example.com, но първото определено се чете най-лесно, нали?

* Update: вижте първия коментар по-долу.

4. "До", "Копие" и "Скрито копие"

При създаване на ново писмо сте задължени да попълните адреса на получателя на подходящото място. Освен обичайното То: (До:) има още две възможности, между които можете да избирате: Cc: (Копие:) и Bcc: (Скрито копие:).

• При изпращане на имейл само до един получател, адресът му се въвежда в полето "До:".




• При изпращане на имейл до повече от един получател, адресите могат да бъдат изброени последователно в полето "До:". От това следва, че всеки получател ще вижда целия списък с всички получатели. Понякога това е търсен ефект, но в повечето случаи е нежелателно или дори крайно неправилно. Многократно съм получавал имейли, в който се твърди, че съдържанието им е персонално за мен, а всъщност списъкът с получателите е надхвърлял 100 адреса. Допълнително е доста неетично един човек да споделя имейл адресите помежду хората, с които общува. Много от тях не се познават и не биха желали адресите им да се предоставят на трети лица. Тези трети лица утре могат да започнат да им изпращат спам.




• За да се избегне описания проблем се препоръчва създаването на отделни писма до всеки от получателите. Освен на ръка, това може да бъде направено и автоматично.




• Ако все пак автоматичното създаване е невъзможно и адресите са прекалено много, на помощ идва полето "Скрито копие:". Адресът или списъкът от адреси, въведен в това поле, е невидим за получателите на писмото. Всички обаче виждат адреса въведен в полето "До:" или "Копие:". А aко тези две полета са празни, в повечето случаи получателя вижда <undisclosed-recipients>. По този начин можете да изпратите един имейл до много получатели без да разкривате помежду им кои са те. Допълнително, те няма да видят своя имейл адрес в списъка от получатели, което заедно с <undisclosed-recipients> подсказва на по-съобразителните, че даденото писмо е масов имейл. Последното е абсолютно приемливо за бюлетини, покани, реклами или новини.

• И последно - възможността да изброите адресите в полето "До:" не отменя функционалността на полето "Копие:". Един получател въведен в полето "До:" и друг въведен в полето "Копие:" ясно подчертава за кого точно е писмото и кой е по-скоро страничен наблюдател. Това например, е етичен начин един служител, да покаже че неговият шеф наблюдава комункацията, която той изпраща.

5. Препращане на писмо

Отново с цел дискретност, моля Ви, бъдете така добри и когато препращате писмо - изтривайте адреса на този, който Ви го е пратил, освен ако съзнателно не искате да покажете кой е първоизточника на писмото! И също така - изтривайте и всички други адреси, които той е написал в полето До: (To:) заедно с Вашия!

Случвало ми се е някой да ми препрати писмо, което стига по веригата до мен след още 10 препращания и всеки препращач е наливал половината си адресна книга. Накрая аз получавам три реда смислен текст и всичко останало е адреси, много адреси... Аз не разпращам спам, но други го правят, а за целта те имат нужда точно от това - от много адреси! А Вие май получавате доста спам, нали?

5.1 Верижни писма (добавено на 12.Юни.2009)

Научете се да различавате верижните писма. Единствената им цел е да Ви накарат да препращате и препращате глупости наред. "Препрати това на 20 твои колеги...". "Препрати това на баба си, дядо си и другите ти роднини, които още не са си направили имейл...". Хайде стига вече :))) Смисъл няма! Няма да ви споходи любовта. Няма да получите безплатен лаптоп от Ериксон. Няма и да се сбъдне едно Ваше желание! Единствения реален смисъл е някой да събере адресите Ви и след това да ги използва за препращане на спам.

6. Отговор на имейл

След получаване на електронно писмо, често ни се налага да отговорим. Започването на голо ново писмо за отговор е бил единствен вариант в зората на електронната поща. Но сега за целта се натиска бутона "Отговор" ("Reply"). От това следват две предимства:

• Между полученото писмо и отговора се създава логическа връзка, която помага двете писма (и всяко следващо) да се пазят в комплект и лесно да се разграничават като една последователна кореспонденцията. От това пък следва, че е неприемливо започването на кореспонденция (с нова тема), чрез отговаряне на последното писмо от предишна такава, защото новата кореспонденция ще се прикачи към старата.


• В тялото на писмото-отговор се появява текстът, на който се дава отговор. Тогава отговарящият може да вмъква своите отговори и коментари след изреченията, на които отговаря. Това създава удобство при четене и на двете страни. Също така се приема, че изготвянето на отговор (дори и да има вмъквания) се прави след текста на писмото. Повтарям - след текста на писмото!!! По този начин, при многобройна кореспонденция, последното писмо ще изглежда по-скоро като диалог от книга с ясна последователност на репликите на двете страни. Приемливо е при отговор за да не се затлачва кореспонденцията, отговарящия да изтрива подписа на подателя, както и неговите телефони или други подобна информация от типа на "това писмо е сканирано с еди-коя-си антивирусна прогама".
  

Още по темата: Отговаряне НАД написаното от другите

7. Енкодинг/Кодиране

Когато пишете на българи - пишете на кирилица. Това не е проблем от векове! Добре де, не е проблем от миналия век!

За целта всеки потребител трябва да познава понятието кодиране (encoding). Чрез кодирането знаците се обработват и се предават между компютрите. Ако кодирането е правилно - знаците се прадават правилно, ако кодирането е грешно - и знаците се предават грешно.

Преди за писане на кирилица се използваше кодиране Cyrillic Windows CP-1251. Неговото време отминава и сега всеки използва Unicode UTF-8, който се счита като универсален начин за кодиране на всички езици.

За да бъде една кореспонденция успешна двете страни имат по едно просто задължение:

1. Изпращача трябва да зададе правилен енкодинг.
   
2. Получателя трябва да разбере зададения енкодинг правилно.

Първото задължение се изпълнява от изпращача, когато той саморъчно зададе енкодинг след като напише писмото и едва тогава го изпрати. Това в повечето имейл клиенти става от менюто "Options" -> "Character encoding". За щастие към писмото освен самите кирилски знаци се прикача и информацията за избраното кодиране, което помага за следващия етап от живта на писмото.

При получаване на изпратеното писмо, имейл клиента на получателя автоматично прочита информацията за избраното кодиране и визуализира знаците коректно. В редица случаи тази функционалност не сработва и получателя е задължен да отгатне кодирането сам, като изброи всички възможни кодировки от гореспоменатото меню "View" -> "Character encoding" (при избряване понякога се налага обновяване на екрана за да може новоизбраното кодиране да сработи).

Кога възникват проблеми?

• когато изпращача използва едно кодиране, но имейл клиента му в последния момент добави друго кодиране като информация към писмото. Тогава имейл клиента на получателя се обърква и на екрана излиза нещо наричано "маймуница". Получателя е задължен ръчно да изброи всички типове кодиране докато отгатне.
  
• когато изпращача просто не избере кодиране. Тогава по подразбиране писмото му може да се изпрати с кодиране, което е неподходящо за знаци на кирилица.
• когато имейл програмата на получателя е толкова стара, че не разпознава дори писма с правилно зададено кодиране. Тогава отново следва отгатване на кодирането.
  

И... накрая! За щасите на хората, които за първи път чуват понятието кодиране - много от новите имейл клиенти ползват автоматично Unicode UTF-8. Кеф! Вие няма да имате проблеми! Ама... дали Вашия имейл клиент е такъв? А?

8. Прикачане на файлове

Ако прикачате много файлове, имайте милост към получателя! Архивирайте ги преди това и прикачете един единствен файл - самия архив! Ако получателя ползва нов и актуален имейл клиент едва ли ще забележи разлика, но ако достъпва пощенската си кутия през уеб интерфейс, то ще Ви е много благодарен!

9. Върнати писма

Много пъти, когато изпратите писмо, то се връща. Връща се от някой си с име MAILER-DAEMON. Не бързайте да викате Вашия системен администратор и да му се карате заради това, че писмото Ви се е върнало. Направете друго! Просто прочетете какво ви е написал този MAILER-DAEMON. Много пъти той пише умни и доста разбираеми неща... Като например:

• пощенската кутя на потребителя е препълнена.

Еми да, ще се препълни като по цял ден си пращате снимки от купона снощи!

• пощенската кутия на получателя не съществува.
  

Еми да, няма да съществува, като сте сбъркали адреса, защото още сте под влияние на силната музика!

10. Главни букви

Изписването на думите с главни букви се приема за викане, т.е. за грубост, за повишаване на тон! Обикновено се използва само за вътрешна кореспонденция, когато шефът е много, ама много ядосан! РАЗБРАХТЕ ЛИ ДОБРЕ?!? :)

11. Добавяне на адрес в указателя ни

Обърнете ОГРОМНО вниамние на следното: когато добавите имейл адреса на избран кореспондент във Вашата адресна книга, много пъти вие пишете името му на ръка. Понякога дори изписвате и кратко пояснение!

За жалост на мнозина, след месец, когато решите да извадите адреса на кореспондента си и да му пратите писмо, освен самия адрес, от книгата Ви се изважда името с пояснението, което сте въвели! Получава се нещо подобно:

"Georgi Georgiev (paveto)" < адреса на Георги >

Замислете се сега? Сигурни ли сте, че искате да Вашия кореспондент да види какъв прякор сте му измислили?

12. Пунктуация

За изписването на препинателните знаци има просто правило - те се долепят до думата преди тях и след това се оставя един празен знак (space). Това е единствения начин, чрез който да накарате една запетайка да остане на същия ред, когато програмата, с която пишете реши, че реда е свършил и просто премести знаците, които са в повече на следващия ред!

13. Подписването на имейл

Много често когато човек прикача електронната си визитка към края на някое писмо, той забравя да остави своя имейл адрес. Това може да изглежда нормално, след като самото писмо, така или иначе, е дошло от въпросния адрес. Но все пак - създайте удобство на получателя - предоставете му цялата информация на куп.

13.1 Подписването от антивирусната програма

Доста от антивирусните програми добавят към писмата Ви допълнителен текст, с който показват, че писмото е чисто от вируси и е сканирано с въпросната антивирусна програма. В началото това беше приятно и създаваше усещане за сигурност у получателя, но напоследък само разваля външния вид на писмото ви. Намерете начин и изключете тази настройка.

14. Криптирана връзка

Ако използвате уеб базирана пощенска кутия и можете да избирате между криптирана и некриптирана връзка, то ползвайте криптираната. По-сигурно е! За Вас самите! За целта при изписване на адреса за достъп до пощенската Ви кутия слагайте "https".

Пример: https://gmail.com или https://mail.bg

15. Не вярвайте 100% на пощенската си кутия.

Понякога писмата не пристигат! Случва се рядко, но е факт. Причини много! От това може да последват редица проблеми. За това - след като изпратите важно писмо, обадете се на получателя и го попитайте дали го е получил. По този начин ще се подсигурите, че офертата Ви е пристигнала до клиента, или пък ще се предпазите от ситуация, при която получателя ще излъже, че не е получил фактурата за плащане.

Още по темата: Уеднаквявайте шрифта в имейлите, Инициатива „Шльокавица“, Кирилица в получени писма, Character encoding;

"Пирамида на сигурността"

Вие ползвате имейл, ICQ и Skype, нали?

Я се замислете какво ще стане ако някой открадне паролата за Вашия имейл?

Например, този някой ще отиде на сайта на ICQ, ще премине през процедурата за забравена парола, но вместо от свое име, ще изпълни стъпките от Ваше име, и като краен резултат ще получи нова парола за Вашето ICQ, изпратена на Вашата поща.

Да, да! Така става, когато си забравите паролата, защото Вие саморъчно при регистрацията си в ICQ сте попълнили имейл адреса си в посоченото поле. И сега ICQ праща новата Ви парола на този имейл адрес, защото от ICQ си мислят, че той (имейла Ви) все още е Ваш!

Историята с Вашия Skype се повтаря, с акаунта Ви във Facebook също...

Накрая Вие се оказвате с открадната самоличност! И от този момент някой друг притежава достъп до всички Ваши акаунти и паролите им, а Вие дори нямата и шанс да си ги възтановите.

Ако, обаче, някой открадне само паролата на Вашето ICQ, то той няма начин да се сдобие с паролата за Вашия имейл. Това е така, защото двете пароли са на различни нива, в нещото, което ще дефинирам като пирамида.

---

Даденият пример показва наличието на еднопосочни връзки между един имейл акаунт и няколко други акаунта. Ако тези връзки се опишат визуално и се развият в пространството, то се създава усещането за пирамидална структура с връх съответстващ на имейл акаунта.

Описаната до тук проблематика е до болка позната на редица специалисти. Въпреки това до сега не съм срещал разработки по темата, изобразяващи сигурността чрез пирамидален модел. За това искам да обединя разсъжденията си под формата на теория, която да наричам "Пирамида на сигурността".

---

И така! Още един по-сложен пример! Имаме хипотетична фирма. Тя притежава собствена IT структура, собствен домейн, уеб сървер, DNS сървер, мейл сървер, VPN сървер, вътрешна мрежа зад Firewall, сървер за бази данни, безжични точки за достъп (AP-та), мобилни компютри и т.н.

Ако злонамерено лице получи достъп до DNS сървера, то той своевеременно може да промени MX записите за съответния домейн, като по този начин пренасочи всички писма на фирмата към свой лъжлив мейл сървер. Освен това, чрез достъп до DNS сървера злонамереното лице може да порази пряко почти всяка услуга използвана от потребителите на фирмата.

Следователно - достъпът до DNS сървера е много високо в "Пирамидата на сигурността", защото чрез него могат да бъдат манипулирани пряко редица други услуги и прилежащите им акаунти.

Като връх на "Пирамидата на сигурността" на хипотетичната фирма бих определели акаунта осигуряващ достъп до настройките на домейна, който сам по себе си дава възможност за промяна на DNS-ите на фирмата. С достъп до него злонамерено лице би пренасочило DNS заявките за домейна към лъжливи DNS сървери, до който има достъп, елиминирайки нуждата си от акаунт до истинския DNS на фирмата. Въпреки това - резултатът е същия - достъп до всички услуги на фирмата!

Този пример отново би могъл да се илюстрира с пирамида, във върха на която стои един акаунт за достъп (този до настройките на домейна), под него е друг акаунт (този за DNS-a) и на по-долно ниво редица другиа акаунти за услугите във фирмата.

Следват дефиниции и правила:

1. Пирамидата на сигурността е форма, чрез която се описват взаимовръзките (базирани на зоните на влияние) между различните акаунти и нива на достъп в една IT система.
   
2. Създаването на IT система, която не може да бъде описана с взаимовръзки между отделните услуги е идеална цел, без реален шанс за реализация.
   
3. При създаването на пирамида на сигурността, акаунтите за достъп (или самите услуги) трябва да бъдат разделяни на нива, така че злонамерен достъп до дадено ниво да не може да компрометира услуги от горно ниво.
4. Ако е възможно пирамидата не трябва да има връх.
5. Ако е възможно различни звена в една IT структура, трябва да имат собствени пирамиди, непресичащи се по никакъв начин.
6. Личните пирамиди на потребителите не трябва да имат връзка с тези на фирмата.
7. Потребители с начални или никакви познания трябва да имат достъп само до най-долното ниво на пирамидата.
8. При ситуация, в която потребител получава права до по-горно ниво на пирамидата, той трябва да бъде информиран за отговорностите, които носи и обучен за добрите практики, които трябва да спазва.
9. Услуги, които са на по-високо ниво в пирамидата трябва да бъдат защитени по-добре, да бъдат проверявани по-често и паролите/сертификатите за тях да са с по-малка давност.
   

SMPlayer

- Изтеглих си един филм, но не му тръгва звука? Какво да правя?

- И аз, ама при мен не тръгва картината?

Дам... Звучи познато. Преди няколко години всеки се бореше с този проблем. Инсталираше кодеци до полуда... След това се появи AVIcodec - тази малка програма показва кой кодек не е инсталиран на компютъра ви и защо точно не можете да си гледате филма. Така значително се намали времето, за което човек намираше правилния кодек... В последствие се появиха пакетите с кодеци, като K-Lite... Нещата станаха приемливи.

Още тогава аз намерих друго решение - MPlayer. Той има вградени кодеци за всичко (почти). Не претоварва процесора на старата ми машината (Pentium III/733Mhz), превърта ужасно бързо, има корекция на синхронизацията звук-образ-субтитри, регулира яркост, контраст, цвят... Може да записва, конвертира и т.н. От тогава съм му голям фен. Препоръчвам го на всеки, а най-близките ми приятели го ползват задължително. Недостатък, още тогава, беше липсата на достатъчно добър фронтенд за този плеър, т.е. той няма бутони, няма меню за настройка, няма нищо... Смяната на субтитрите и размера им е ад...

---

Беше въпрос на време да се появи приличен фронтенд. От много време това e SMPlayer. С радост искам да го представя на потребителите, които имат желание да го пробват. В себе си, разбира се, включва познатия MPlayer, плюс много екстри и удобства.

• Изтегля се от този адрес.
• След инсталация трябва да се избере фонт на субтитрите и енкодинг на субтитрите. Избира се Options -> Preferences -> Subtitles -> Font. Натиска се върху синята иконка и се отива в директория c:\Winodws\Fonts, където се избира фонт по желание. След това се връща на Subtitles и там се задава Default subtitle encoding - Cyrillic Windows (CP1251).
• Размерът на субтитрите може да се регулира с Shift+R или Shift+T.
• При първоначална иснталация, когато изберете някой филм, той все още ще се стартира със стария ви плеър. За да асоциирате разширението *.avi, както и *.mpeg, *.mov и каквото пожелаете със SMPlayer е нужно да настроите предпочитанията си от Options -> Preferences -> File Types, където да изберете разширенята, които желаете.
• Забележете, че новия ви плеър помни до къде сте стигнали при гледането на деден филм и след това ви го пуска от същото място. Също така запомня правените корекции на синхронизацията звук-образ-субтитри.

За много потребители, всичко това е вградено в BSPlayer почти от самото създаване на програмата. Те едва ли ще могат да оценят по достойнство SMPlayer, така както би го направил един фен на MPlayer.

Проблеми с уеб сайта на Германос

Повече от 30мин. при отваряне на страницата на Германос потребителят вижда следния екран. Моля, някой да помогне... като им се обади, например, и ги информира...

Import & Export

Преди време, може би около година, ползвах Google Browser Sync. Бях много доволен. Синхронизирах си отметките на Firefox на четири различни компютъра. Каквото добавя в Bookmarks в работата, такова си го намирах и удома. Версията на Firefox не беше проблем, нито каква точно е операционната система. Просто, ясно и елегантно решение.

В последствие загубих интерес към натрупаните отметки. Забравих за тях и тотално ги оставих в миналото.

До днес... Когато ми се наложи да се разтърся из тях. За мое най-голямо учудване светът се беше променил. Доста! Версията на моя Firefox вече е 3.0, развойната дейност на Google Browser Sync е спряна, изтеглянето й е невъзможно, а данните ми... не е ясно къде са. Надеждата ми, все пак, не угасна заради изречението:

Support for current Google Browser Sync users will continue through 2008.

Наложи се да си сваля отново Firefox 2.0.0.16 и да търся около 17 минути из мрежата за някакво копие на Google Browser Sync, което да работи. От третия път успях. Логнах се. Написах си PIN-а, старите ми отметки се наляха в браузъра, дадох Export и ги изсипах в един HTML файл. Ох!

---

Случката ме накара да се замисля върху следното:

В какви формати да съхранявам важните за мен данни? Отворени или затворени? Такива, които се поддържат от комерсиални продукти или не.

Какво ще стане утре с 20-те хиляди писма на господин Х, които в момента са му във форматите използвани от Thunderbird, ако утре този софтуерен проект бъде затворен.

Ами снимките ми? Ще има ли поддръжка на JPG формат в техниката след 15 години? Или ще има платени конвертори, които да ме ограбят, когато изнамеря онова старо DVD със снимки.

Мога ли да разчитам, че архивът на мобилния ми телефон, които има стотици телефони ще бъде четим след 10 години, когато се сетя да го отворя?

Или... нещо доста по актуално!!! Преди 4 месеца мой приятел ходи в Германия. Използва определена марка GPS навигация, с която записа маршрута, който измина. Кое му гарантира, че след 2-3 години ще може да използва този запис на друг навигатор, как ще го експортира, как ще го импортира?

Повечето безплатни продукти използват отворени формати, но тяхното финансиране определено е с неясно бъдеще и утре може да ги няма. Тогава ще има ли на кой да платя за да отвори старите ми работни файлове? Дори и да запазя копие на програмта, с която работя в момента, дали ще мога да я инсталирам/емулирам/пусна на техниката, която ми предстои да срещна след 10 години? Ще има ли Linux, Windows? Или да си пазя направо цял компютър x86, на който знам, че мога да инсталирам, нещо, което е актуално за момента.

Плавното мигриране винаги намира начин за конвертиране на данните. Но... ето, че за една година, лично за мен, миграцията беше рязка и стресираща.

Повечето въпроси за сега са без отговор, но е по-добре да бъдат зададени...