23 минути без метро в София

Влаковете под земната повърхност на един град са техническо решение, достойно за уважение. Лично аз харесвам софийското метро. Удобно и бързо. И както всеки човек страдащ от задръстванията в столицата ни, се надявам по-скоро да бъдат пуснати новите метростанции към Младост.

Хората в метрото са мълчаливи. Рядко някой говори на висок глас. Рядко някой е изнервен, за разлика от пътниците по рейсовете. Придвижването е ненатоварващо, което на фона на останалите алтернативи си е живо удоволствие. Но розовата картинка се разваля от ненормалната блъсканица в пиковите часове. Това би могло да се избегне, ако влаковете минават с една минута по-често. Допълнително, продажбата на билети е възможна само непосредствено преди самото пътуване. Това създава опашки в пиковите часове на станция Сердика. И макар, освен двете гишета, да има и машина за продажба на билети, обикновено тя не работи... Много хора в суматохата минават гратис...

---

Дотук - добре. Днес, обаче, разбрах, че и метрото може да се разваля. И мащабите на какъвто и да било технически проблем под земята, са доста по-големи от тези на повърността. След като изпуснах влакчето в 18:47ч., чакането ми се стори прекалено дълго. Едва когато се огледах, разбрах, че хората са неестествено много. За 23 минути цялата метростанция Сердика се напълни до горе. Хората започнаха дори да си тръгват. По неясната озвучителна система прозвуча съобщение, от което само разбрах, че нещо не е наред. Броячът до часовника, показващ времето от последно тръгналата мотриса, изписа 00:00. Накрая на перона пристигна и дългоочаквания влак. Не можах да се кача. Малко след това пристигна още един... След това историята ми се губи, защото тръгнах към вкъщи.