v

вторник, септември 11, 2007

VoIP История II. - Мобилност

От казаното до тук, някой би се замислил - какво ще стане ако взема VoIP апарата си и отида в друг квартал? Или в друг град? Или в друга държава? Важно е да имам Интернет, нали?

При класическата VoIP услуга без ограничения, преместването физически е свързано единствено с пренастройване на апарата спрямо връзката към Инернет на новото място. Останалото остава същото - цените, телефонния номер, начина на звънене, сигнала заето...

Точно в това се състои магията. Когато утре се обадите на номер започващ с 02 не разчитайте, че той се намира в София. Може да е в Лондон, Сидни или Ню Йорк.

Но това не е всичко. Ситуацията наистина загрубява когато на пазара излиза първят Wireless VoIP телефони. Това е малък апарат приличащ на GSM, който може да се свърже към Интернет само през безжична WiFi връзка, след което да изпълнява функциите си на VoIP телефон.

Сега е момента да се ударите по челото и да си представите как се разхождате в City Center Sofia (където има безплатен WiFi достъп до Интернет) и в едната си ръка държите GSM, а в другата Wireless VoIP телефон. Единият е с номер 08ххххх, а другият с 02хххх. Вие избирате от кой да се обадите.
Или още по-интересно - стоите на летище Heathrow (там също има безплатен WiFi достъп до Интернет) . В джоба Ви стой мобилен телефон от Български мобилен оператор, който Ви таксува по roaming тарифи, но Вие бъркате и вадите Wireless VoIP телефон, свръзвате го към Интернет чрез WiFi мрежата на летището и се обаждате на роднините си в София за скромните 0,06лв./мин. (тази цена е примерна).

публикувано от Росен Антонов @ 15:43   0 коментара

0 коментара:

Публикуване на коментар

Абонамент за Коментари за публикацията [Atom]

<< Начална страница